МЪЛЧАНИЕ

МЪЛЧАНИЕ

Dora Gabe


Не помня думите ти — помня твоето мълчание и стаята, запълнена
със наши мисли.

Не помня образа ти — губят се чертите
в паметта ми,
но помня как усещах, че си тук,
в широкото кресло, зад теб прозореца,
веригата на Стара планина, високото небе
и облаче, което плува…

Ти пръв попита:
Що мълчиш?
Отвърнах ти:
Аз не мълча!
Погледна ме, усмихна се и заревото от стъклата
обля лицата ни със светлина! Мълчание.
Препълнено мълчание
с любов и нежност и доверие!

Да бяхме цял живот един до друг мълчали заедно,
не биха думите посмяли да ни разделят…

Silence

Irena Natcheva


I do not recall your words — I remember your silence and this room, filled
with our thoughts.

I do not recall your image —
your lines are lost inside my memory,
but I remember how I felt that you were here
in the big armchair
with the window behind you, the ridges of the mountain, the tall sky,
and the single cloud, swimming.

You were first to ask:
Why are you silent?
And I replied:
I am not silent.
You looked at me, you smiled, and the glow of sun through glass bathed our faces in light.
Silence.
Overflowing silence
with love and tenderness and trust!

If we had spent this life together
in silence
words could not have dared to tear us apart.